|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Слънчева женитба
Ранила й майка, гледала й, мари,
една дъщеря отхрани.
Храни я мама, гледа я, мари,
расна Добринка й порасна,
станала й мома хубава.
Майка й не я пущала
за вода, ни по седянка,
да не я види Слънцето.
Дошло е свети Гергьовден,
всичките моми излягли,
че пусна Слънце люлчица,
че спусна златна люлчица.
Всичките моми минаха,
минаха да се люлеят,
дошло е ред на Добринка.
Кат се на люлка възкачи,
люлките се повдигнали,
под сини ясни небеса.
Добринкината майчица,
тя на Добринка викаше:
- Добринко, щерко Добринко,
те 'ко те вземат за снаха (2)
хубаво хатър да гледаш, (2)
на свекър и на свекърва, (2)
на зълви и на девери.
Просеник, Айтоско; хороводна (СбНУ 60/1993, № 6 "Слънцето
вдига Добринка - 3").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.05.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2014
|