|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Слънчева женитба
Прочу се бяла Драгана,
че била много хубава,
Слънцето е надгрявала,
Месеца наскърбявала.
Че Господ каил не стана,
че спусна Господ две люлки
за здраве да се люлеят.
Люля се мало и голямо,
люля се старо и младо,
ред дойде и на Драгана.
Таман се качи и Драгана,
Господ си вдигна люлките.
Драганината майчица,
тя си по двори ходеше,
дребни си сълзи ронеше:
- Драгано, дъще Драгано,
ако те вземат за снаха,
хубаво хатър да гледаш,
ако те вземат за слуга,
хубаво да им слугуваш!
Сотирово, дн. Полковник Иваново, Добричко; лазарска (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.05.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2014
|