|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Слънчева женитба
Чула се мома Драганка,
че била твърде хубава,
дето седяла й греяла,
Слънцето надитрявала,
Месецо презполвявала.
Че Господ каил не стана,
че спуснал Господ две люлки,
две люлки, три полюлейки,
за здраве да се люлеят.
Люля се старо и младо,
люля се дребно и едро.
И за Драганка ред доде,
ред доде да се люлее.
Че дръпна Господ две люлки,
две люлки, три полюлейки.
Драганината майчица,
тя отподиря викаше:
- Драганке, мама, Драганке,
ако те вземат за снаха,
хубаво хатър да гледаш
на свекър и на свекърва,
на зълви и на девери,
ако те вземат за слугиня,
хубаво да им слугуваш!
Поляна, Силистренско; хороводна (СбНУ 60/1993, № 11 - "Господ
вдига Драганка").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.05.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2014
|