* * *

Слънчева женитба

Остана Димка сираче,
със баща, Димка, без майка.
Че се баща й ожени,
мащеха майка доведе.
Хубаво мащеха я гледала,
на всичко я научила.
Раснала и пораснала,
голяма мома станала,
че си Димка сгодиха
в селото за баш ергенина.
Голяма сватба вдигнали,
че га й мащеха учила -
хубаво хатър да гледа
на свекър и на свекърва,
на зълви и на девери
и на своя си стопанин,
девет години да говей.
Девет години минали,
Димка си мълчи, не дума,
всички я за няма имали.
Че я Стоян остави
и се за друга ожени.
Нейните свекър и свекърва,
те са я много искали,
за кръстница я поканили.
Димкинта майка мащеха,
тя си на Димка думаше:
- Димке ле, дъще Димке ле,
ти вземи, та се премени
с булчинската си премяна.
Като на черква отидеш,
на булка свещи кат държиш,
че й булото запали -
тя ще се, Димке, обърне,
обърне ще ти продума:
"Димке ле, няма немица,
като си няма немица,
тъй ли си сляпа слепица,
че ми булото запали?"
Тогава ти да и кажеш:
"Аза не съм няма немица,
нито съм сляпа слепица,
а най съм хатър гледала
на свекър и на свекърва,
на зълви и на девери
и на своя си стопанин!"
Девет години говяла
като е Димка отишла
кумица да си венчава
свещи зад нея държеш,
че и булото запали
кумица дума на Димка:
- Димке ле, няма немица,
като си няма немица,
тъй ли си сляпа слепица,
че ми булото запали?
Тогава Димка казала:
- Аз не съм няма немица,
а най съм хатър гледала,
на свекър и на свекърва,
на зълви и на девери
и на своя си стопаннин -
девет години говяла!
Като я Стоян зачува,
бързо си сватба развали
и я във къщи заведе,
наново живот заживели.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.05.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014