* * *

Слънчева женитба

Имала мама, имала
дор девет рожби мамини
и деветтях са измирали.
Най-подир момиче добила.
Чуди се Славка, мае се,
как да му кръсти името
дано го Господ намрази,
да не го взема и него.
Кръстила го е Грозданка,
да му е грозно името.
Расна Грозданка, порасна
у бащини си кътове,
у майчини си скутове.
Станала на осемнайсет години,
майка й я в градинка изведе,
изведе да се разходи.
Като я Слънцето видяло
греяло три дена и три нощи.
Жътвари на нива изгоряха,
косачи по ливадите,
добитъка по полето.
И кат си Слънце залезе
Майка му го попитала:
- Слънчице, мило мамино,
макар да съм ти мащеха,
нещичко ще те попитам,
та право да ми обадиш.
Защо се толкоз забави,
че ти вечеря изстина,
вечеря крава ялова
и девет пещи топъл хляб.
Слънчице мама думаше:
- Майко ле, стара майчице,
като ме питаш да кажа.
Добра си мома съгледах,
на долния край на земята.
Иди мамо, при Бога
и се на него помоли:
- Боже ле, вишни високи,
приляга ли, може ли,
жива мома горе да изнесем.
Господ отвърна, че може,
но на ден на свети Гергьовден.
Ще спусне златни люлчици,
ще върви мало и голямо
за здраве да се люлее.
И Грозданкината майчица
Грозданка ще доведе
за здраве да я полюлей,
като я трети път залюлей
тъмни мъгли ще се спуснат,
люлките ще се вдигнат
и Грозданка жива
горе ще изнесем.
На ден на свети Гергьовден
спуснали златни люлчици,
дошла и Грозданка
за здраве да се полюлей.
Като се й трети път залюляла,
тъмни се мъгли спуснали
и се люлките вдигнали.
Майка Грозданки поръча:
- Грозданке, мила мамина,
седем години си сукала,
седем години да говееш
на свекър и на свекърва,
на първо либе венчило.
На Грозданка и се дочуло
девет години да говей.
Като е горе отишла
на никому дума не казва.
Тогаз се Слънце натъжи
И се за Ден-деница сгоди,
а Грозданка да им е кръстница.
Като ги в черква увели
було се на булка подпали,
булка под було продума:
- Грозданке, мила кръстничке,
аки се нема немица,
не си слепа слепица,
че ми булото подпали.
Грозданка тогаз продума:
- Нито съм нема немица,
нито съм слепа слепица,
мене ми мама поръча
девет години да товея,
днес е девета година.
Тогаз Слънце кат зачу
пак си взе Грозданка за жена,
а Дена-деница кръстница.
Дена се Богу молеше:
- Боже ле, вишни високи,
стори ме, Боже, престори
на птичка, на лястовичка,
със черно ме почерни,
с бяла подбрадка подбради,
че си прозорци отвори
да си изхвръкна далеко
из Слънчевите лъчи.
И сега Дена е лястовица
и си Слънцето следи.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.05.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014