* * *

Слънчева женитба

Добринка, мома хубава,
расна Добринка, порасна,
станала мома хубава.
Майка й я не пуска
за вода, ни по говеда.
Майка й за вода ойде,
Добринка навън излезе.
На висок чардак седеше,
на костен гергеф везеше.
Там си я Слънце согледа,
три дни и три нощи греяло,
греяло, все ми трептело.
Кога се Слънце върнало,
майка му гостби готвеше,
сина си чекаше.
На Слънце вели, говори:
- Слънчице, мило, мамино,
къде се Слънце забави,
та ти гостбата изстина.
Слънце й вели, говори:
- Мале ле, стара майчице,
да знаеш, мале, да знаеш,
каква съм мома съгледал,
съгледал на долна земя, под небо.
Аз съм Слънце на небето,
она е Слънце на земя,
как ке момата да вземем?
Майка му вели, говори:
- Слънце ле, мило мамино,
лесно момата ке вземем -
утре е свети Гергьовден,
ке пуснем златни люлчици
на Добринкини дворове.
Сите моми ке дойдат,
за здраве да се люлеят,
и Добринка ке дойде
за здраве да се люлее.
Люлка ке вдигнем на горе
Във сини ясни небеса.
Така е също станало,
пуснали златни люлчици
на Добринкини дворове.
Сите са си вървели,
мало, големо вървели,
за здраве да се люлеят.
Най-подир дошла Добринка,
за здраве да се люлее.
Люлки се вдигат нагоре.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.05.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014