* * *

Слънчева женитба

Хубава е била Еленка,
само един й бил кусура -
от сърце рожба нямала.
Рано ранила Еленка,
рано ле, рано в неделя,
мраморен камък вземала
и го в пелени турила,
в малка го люлка турила,
залюляла го и запяла:
- Нани ми, нани, Мраморчо,
тури се да се престориш
я момче или момиче.
Ако се сториш момченце,
хубаво име ще имаш,
хубаво име Иванчо.
Ако се сториш момиче -
хубаво име Добрянка!
Престори се мрамор момиче,
хубаво име Добрянка.
Расте Добрянка, порасте,
Слънцето не я видяло,
вятърът не я навяло.
И толкова била хубава!
И в един майски хубав ден
седнала в малка градинка,
на ситен гергеф да шие.
Като я видя Слънцето,
Слънцето хаир й стана.
Чуди се Слънце, мае,
как да си вземе Добрянка,
жива при него да иде,
косите да й оплете,
лице й да не погрози.
Пуснало Слънце две люлки,
две люлки, две половини.
Люляла се мома голяма,
за Добранка ред дойде,
както се качи Добрянка,
Слънце притегли люлките.
Добранкината майчица,
тя си по двора ходеше
и на Добрянка редеше:
- Добрянке, мила мамина,
ако те вземат за снаха,
хубаво хатър да гледаш
на свекър и на свекърва;
ако те вземат за слуга,
хубаво да им слугуваш.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.05.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014