* * *

Слънчева женитба

Зарекала се мома Драгана
девет години навън да н' излезе,
па тя излягла на неделята
дари да тъче, чарда да изкарва.
Кой де я видел, там си останал,
Слънце я виде и то си остана.
Мома Драгана Слънце надгряла.
Че то ми гряло три дни, три нощи,
че ми изгори младите моми,
младите моми по чакъмите,
младите момци по сноповете,
жени и булки кол синорете,
старите баби кол огъньете.
Че да заседне, Слънце не засяда,
че е тръгнала Слънчова майка
да си потърси ясното сльнце,
че го срещнала като засяда,
като засяда на третия ден.
Че заплакала негова мама:
- Ти кога изгря, бе Слънчо, мама,
че колко хора згори, измори?
- Какво да н' згоря, какво да н' згоря?
На долния свят мома хубава,
тая мома, мамо, мене надгрява.
Аз искам, мамо, нея да взема,
нея да взема на мене булка.
Пак му говори Слънчовта майка:
- Може ли, майка, от долния свят
мома да дойде тук на горния?
- Аз ще си спусна от Бога люлки
и ще си взема хубава мома.
- Ще пуснеш, Слънчо, люлки железни,
а пък аз ще се тогаз спровикна -
я гела, гела, момци и моми,
да се люлейте люлки железни,
който не дойде да се люлее,
той ще остане пак неоженен.
Гряло е Слънце, люлки пуснали,
люлки пуснали и се спровикнали.
Кат е зачула Драгани майка,
тя си занесе хубава Драгана.
Като се скачи хубава Драгана
Люлката не се, не се люлее,
а я издига горе на небе.
Заръчала е Драгана майка:
- Ако си имаш свекър й свекърва,
да им говееш до девет деня.
Драгана разбра девет години.
Тя им говяла осем години.
Слънчева майка на Слънча дума:
- Остай я тая няма немица,
аз ще ти взема пък друга булка.
- Тя не е, мамо, няма немица,
ами говее девет години.
Пак не повярва Слънчова майка,
намерила му пък друга булка.
Като отишли да я венчават,
отишла си е й булка Драгана.
Запалило се на булка було.
Втората булка така говори:
- Та ти ако си няма немица,
та ти да не си сляпа слепица,
та ми изгори булчино було!
Че си Драгана дома отишла,
че е писнала и заплакала:
- Чуваш ли, Боже, виждаш ли, Боже,
стори ме, Боже, стори, направи
една остичка, на лястовичка,
да клепна крила, па да си хвръкна
и пред мама си ази да ида.
Кат я зачуло ясното Слънце,
то на мама си тогаз звикало:
- Да дойдеш, мамо, да ми повярваш,
че тя си не е няма немица,
ам тя ти, мамо, още говее.
Мама му в къщи дорде да влезе,
сторил я Господ, та я направил
една остичка на лястовичка,
клепнала кирла и си хвръкнала,
че през прозорец тя си излягла.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.05.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014