* * *

Слънчева женитба

Имала мама, имала
една дъщеря Грозданка,
на хората е грознина,
а на мама си - хубава,
Слънцето е надгреяла,
Месеца надбилюрила.
Де я видяло Слънцето,
три дни, една неделя греяло,
греяло, не захождало,
на четвъртия зашло.
Мама му дума: - Слънчице,
къде си, синко, греяло,
греяло, не захождало,
изгори, сино, умори
млади жътвари и копачи!
Слънчице мама думаше:
- Да видиш, мамо, да видиш,
едно хубаво момиче,
кажи ми, мамо, обади,
как как да го, мамо, вземеме?
Мама му дума Слънчице:
- Да спуснеш златна люлка
във Грозданкини дворове,
ще върви мало и голямо,
ще върви да се люлее.
Слънчице мама послуша,
спусна си златна люлчица.
Вървяло е мало и голямо,
най-подир седна Грозданка -
дръпнаха златна люлчица.
Мама й дума Грозданки:
- Три дни на свекър да говейш,
на свекър и на свекърва.
Грозданка чула, не чула,
говяла й девет години.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.05.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014