* * *

Слънчева женитба

Запряло ми се й Слънцето
на пладне, на икиндия,
над Грозданкино дворове.
Три дни горяло и трептяло,
трептяло не захождало,
а майка му го й чакала,
чакала и го й хокала:
- Защо се, Слънце, забави,
че ти вечеря изстина,
вечеря, крава ялова
и девет пещи кисел хляб!
Слънцето мама думаше:
- Да знаеш, мамо, да знаеш,
каква си мома съгледах,
каква си мома съгледах,
на долна земя на света,
ако таз мома не взема,
не ще си ясно изгрявам,
не ще си ясно изгрявам,
както си ясно изгрявах!
Мама Слънце думаше:
- Утре е празник Гергьовден,
ще спуснем златни люлчици
над Грозданкино дворови,
сама ще седни Грозданка,
сама в люлчица ще седне,
ние ще си люлки вдигнеме.
Като се люлки спуснали,
сама Грозданка седнала,
майка й жално плачела:
- Грозданке, мило мамино,
девет дена да говееш,
на свекър и на свекърва,
на първо либе Слънчице!
А Грозданки се дочуло -
девет месеца да говей!
Говяла й девет месеца...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.05.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014