|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Слънчева женитба
Добринке, мома хубава!
Била Добринка хубава, (2)
имала майка много зла,
никъде не я пущаше -
нито за вода с невести,
нито с момите на хоро.
На вода по ясно утро,
ясно утро у неделя
Добринка навън излезе,
на висок чардак седеше,
на костен гергеф везеше,
отде я Слънце съгледа,
греяло три дни, три нощи,
греяло, не захождало.
Кога се Слънце завърна,
майка му вели, говори:
- Слънце ле, милно мамино,
къде се толкоз забави,
та ти гостбата изстина?
Слънце й жално думаше:
- Да видиш, мамо, да видиш
каква съм мома видело,
дека стоеше, светеше.
Азе съм Слънце на небо,
тя е Слънце на земя.
Кръстилци, Санданско, зап. в Струма, Санданско; хороводна (НПЮзБ
2, № 990).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.05.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2014
|