|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Слънчева женитба
Моме Марийо, Марийо!
Откак се роди Мария,
тя вънка не бе излязла -
да я Слънцето не види,
вятърът да я не духне.
Като се брат й женеше,
тогава тя вънка излязла,
през праг му вода подала,
с бял го пещимал дарила.
Отде я видя Слънцето,
че се е Слънце запряло
над Маринкини дворове,
та ми е гряло, трептяло,
три дена и три вечера.
Слънце си майка питаше:
- Мале ле, мила Слънчова,
една си мома съгледах
долу на долната земя,
нейната хубост я няма
ни в долна земя, ни в горна.
Нали бива да я вземеме?
Слънчова майка думаше:
- Бива си, синко, бива си,
ти спусни златна люлчица,
сутринта на Гергьовден
всичките моми ще дойдат
за здраве да се люлеят.
Мария и тя ще дойде,
тогава люлки издигни
горе в сините небеса.
Козма Презвитер, Омуртагско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.05.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2014
|