* * *

Слънчева женитба

Либи Мария Слънцето, (2)
либи го, а не види го.
Мария Слънце говори:
- Огрей ми, огрей, Слънчице.
Слънце Мария послуша,
та грея Слънце, та грея,
та грея три дни, три нощи,
та си изгори, изгори
жътварите по нивите,
косачи по ливадето.
Мария Слънце говоре:
- Зайди ми, зайди, Слънчице,
зайди зад гора зелена,
изпусни мъгла до земня,
низ мъгла ситна росица,
низ роса Слънчева люлка,
та да се люлят момите,
момите и ергенето.
Люляле, що се люляле,
и до Мария ред дошло,
и Мария се качила -
два пъти се залюляла
и люлката се скинала,
и Мария е паднала
у това море дълбоко.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.05.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014