|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Слънчева женитба
Откак се Мара родила,
навънка не е изляла,
Слънцето да я не види,
вятъра да я не дерсне.
Я га се брат й женеше,
тогаз е Мара изляла,
тогаз я Слънце видяло.
Че се е Слънце запряло,
три дена и три вечери,
на Марините дворове,
бяла Мара да гледа.
Слънчева майка чакала,
защо се сину не връща,
очи й сламки станали,
от пътниците питане...
- Мале ле, ти Слънчева,
едно ми Слънце на небе,
друго ми Слънце на земя -
Мара ми, мамо, хубава.
Кърджали (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.05.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2014
|