|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Слънчева женитба
Слънчо на майка си думаше:
- Аз не ща ясно да грея
както съм греял досега.
Едно е Слънце на небе,
друго е Слънце на земя.
Майка на Слънчо думаше:
- Я не се, мама, тревожи,
ще пуснем златни люлчици,
на свети божи Гергьовден,
ще мине мало и голямо
за здраве да се люлее.
Най-подир ще седне Добрана,
ще вдигнем златни люлчици,
в сини, ясни небеса.
Оттогаз, та досега
Добринка грее през пролет,
Слънцето грее лятоска.
Иваново, Русенско; гергьовденска (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.05.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2014
|