* * *

Слънчева женитба

Имала е мама, имала е,
имала девет сина,
а момиченце нямала.
Тя се е на Бога молила
да и даде Господ рожбица,
рожбица бяло момиче.
Него на Бога кръстили,
кръстили Божа Богданка.
Расла Богданка, порасла,
стана мома на възраст,
на осемнайсет години.
Майка й не я пускала
никъде Богданка да ходи.
Като я мама пуснала,
като я Слънце видяло,
се е назад повърнало
и на мама си думаше:
- Вред ходих, мамо, вред греех,
не можах да си намеря
таквоз добро момиче.
Кажи ми, мамо, научи ме,
как да си взема Богданка.
- И това ли да те науча.
Я стани сутрин ранина,
на ден ми, на ден Гергьовден,
че спусни златни кантари
и спусни златни люлчици.
Всичките моми ще дойдат
за здраве да се претеглят (2)
за здраве да се полюлеят (2)
най-подир Богданка ще дойде.
И то си мама послуша
па спусна златна люлчица
и спусна златни кантари.
Всичките моми отишли,
най-подир отишла Богданка.
Като се е в кантар хвърлила,
хвърлила и залюляла,
люлка се горе в небеса вдигнала.
Богданината майка,
тя си по двори ходеше
и жално-милно плачеше:
- Хубаво, мама, да ходиш,
хубаво да се покланяш,
най-много, мама, на Слънце,
да не го, мама, разсърдиш,
че то ще те, мама, изгори!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.05.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014