* * *

Слънчева женитба

Имала мама, имала
една дъщеря Марийка.
Гледа я мама, отгледа;
расти Марийка, порасти,
станала мома на възраст,
на възраст къща да върти.
И мама й я менила,
менила и оженила.
Като я мама ожени,
от всичко добро стигнали -
от сърце рожба нямали...
Мама Марийки думаше:
- Марийке, сино Марийке,
всичко те мама научи,
и туй ли да те научи?!
Я стани рано в събота,
че иди, сине, на Тунджа,
на Тунджа и на Марица,
увземи бяло камъче,
че си го у вас донеси;
с прясно го мляко окъпи,
с безсолно масло намажи,
в топли го нанки уповий,
в златна го люлка угуди,
угоди и го залюлей,
залюлей, сино, и запей!...
Марийка мама послуша,
че стана рано в събота,
че си отиде на Тунджа,
на Тунджа и на Марица.
Взела е бяло камъче,
че го у тях занела,
с прясно го мляко окъпа,
с безсолно масло намаза,
в златни го люлки угуди,
угуди и го залюля,
залюля и песен запя.
Три дни го й наред люляла
и триста песни изпяла;
като песните изпяла,
тя у люлката погледна -
в люлката чудо голямо,
камъче дете станало,
станало дете момиче!
Лично му име турнали,
лично му име Добринка.
Расти Добринка, порасти,
станала мома хубава -
слънцето грее на небе,
Добринка грее на земя!...
Нийде я мама не пуща -
нито с момите на хоро,
нито с булките на вода.
Мама й за вода отиде,
Добринка навън излязла,
на висок чардак седнала,
на костен гергеф шиеше;
Слънцето грее на небе,
Добринка грее на земя!...
Като я видя Слънцето,
три дни над нея трептяло,
трептяло, не залязвало...
А мама му се надява
Слънцето да си отиде,
отиде да си вечеря,
вечеря да заминува -
Слънцето няма да дойде,
да дойде да си вечеря,
вечеря да заминува...
Кат са се три дни минали,
ето Слънцето че иде
и грее начумерено...
Мама Слънчицу думаше:
- Слънчице, сино Слънчице,
къде се, сине, забави,
че три дни грееш, не идеш,
та ипогори, сине ле,
старите баби в лозята,
младите моми в Загоре,
а пък момците в Добруджа?!
Слънцето грее сърдито
и мили си майци думаше:
- Майно ле, стара майчице,
като ме питаш, да кажа,
правото да ти обадя -
къде се, мамо, замаях...
Аз видях мома хубава,
хубава мома Добринка;
аз грея, мамо, на небе,
Добринка грее на земя!
Ако не взема Добринка,
аз няма вече да грея,
както съм ясно греяло!...
А мама си му думаше:
- Как ще да земнеш Добринка,
като й тя Слънце на земя,
пък ти си Слънце на небе?!
Слънце мами си думаше:
- Майно ле, стара майчице,
нека ми дойде свети ден,
свет ми ден, мамо, Гергьовден,
злати ще люлки направя,
злати вериги ще пусна
на Добринкини дворове.
Да върви мало, голямо,
за здраве да се люлее;
че и Добринка ще да дойде
за здраве да се полюлей -
злати вериги ще дръпна,
на небе ще я изкача
и Добринка ще си взема!...
Казало и свършило го.
Като е дошъл свети ден,
свети ден, свети Гергьовден,
златни се люлки спуснали
на Добринкини дворове.
Вървяло мало й голямо
за здраве да се люлее;
най-подир дойде и Добринка,
и седна да се люлее...
Като си седна Добринка,
златни се люлки вдигнаха,
че се на небе качиха -
Слънце увзе Добринка!...
Слънцето грее през лято,
Добринка грее през пролет...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.05.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014