* * *

Слънчева женитба

Имала мама, имала
една дъщеря Марийка.
Расла Марийка, порасла,
голяма мома станала,
къща ще веки да върти.
Та я майка й годила,
годила и оженила,
ала си рожба нямаше.
Мама Марийки думаше:
- Марийке, дъще, Марийке,
и туй ли да те науча.
Я иди долу на Тунджа,
на Тунджа и на Марица,
па вземи бяла камъче,
че го хубаво окъпи,
у топли го пелени загъни,
у златна го люлка гуди,
че го, Марийке, полюлей,
люлей го, дъще, запей му,
нани ми, нани, камъче, -
дано ми стане детенце!
Марийка мама послуша,
отиде долу на Тунджа и на Марица,
пък си взе бяло камъче,
че го хубаво окъпа,
у топли го пелни загъна,
в златна го люлка гудила,
че го Марийка люляла,
люляла и му запяла,
триста му песни изпяла,
ни веднъж не го вдигнала.
Да видиш чудо голямо,
камък дете станало.
Па си ми дете кръстили
с хубаво име Добринка.
Расти Добринка, порасти,
стана мома хубава,
не е мама пущала
ни за вода, ни по волове.
Мама за вода отиде,
Добринка навън излезе
на висок чирдак отиде,
на костен гергеф шиеше,
там си я слънце съгледа.
Три дена и три нощи гледало,
трептяло и не захождало.
Коги се слънце върнало,
мама му го питаше:
- Слънце ле, мило мамино,
защо се, слънчице, забави,
защо си грееше толкова,
защо си, синко, изгори
старите хора на нива,
млади момци у Добруджа.
Слънце мами си думаше:
- Да знаеш, мамо, да знаеш
каква си мома съгледах,
на долна земя под небе.
Ако таз мома не взема,
аз не ще ясно да грея
както досега изгрявах.
Мама си слънце думаше:
- Как ще таз мома да вземеш,
като е мома от земя,
а ние светим на небе?!
Слънце мама говори:
- Ний лесно ще я вземеме -
ще пуснем златни ключове,
злати ще люлки направим,
на зиме ще ги пусниме,
на свети божи Гергьовден.
Да върви мало и голямо
за здраве да се люлей.
Подир ще иде Добринка,
на люлка ще са покачи -
за здраве да се люлее.
Ние ще люлки дръпниме
и ще я горе вдигнеме.
Какво е слънце казало,
и това се й направило.
Мало й голямо вървяло,
кога Добринка седнала,
люлки се вдигнали нагоре.
От тогаз дор досега
на небе светят две слънца -
едно е слънце слънчице,
друго е слънце Добринка;
слънце грее лятото,
Добринка грее зимата.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.05.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014