* * *

Слънчева женитба

Имала е мама, имала
една дъщеря Грозданка,
грозна, омразна Грозданка,
ала за мама хубава.
Никъде я мама не пуща,
ни до вода, до говеда.
На Грозданка й дотегна
и на майка си думаше:
- Бабим ме, мамо, ти пусни,
да изляза в горна градинка,
цвета да си оплевя,
черноок, дребен босилек
и ален, кален карамфил,
и кичестата къмшица.
Майка й пусна Грозданака
да излезе в горна градинка,
цветето да си оплеви.
От де я Слънце видяло,
че се е над нея запряло,
греело три дни, три нощи.
Като се у тях върнало,
мама Слънце думаше:
- Слънчице, мило мамино,
де ходи, Слънце, де беше,
де беше три дни, три нощи?
Изгори орачи по ниви,
и копачите по лозя,
и жътварите по жътва.
Слънчо на майка си думаше:
- Майно ле, стара мила,
макар да си ми мащеха,
ще кажа и ще попитам.
Аз ходя, мамо, по цял свят,
намерих мома хубава.
Слънцето тя е надгряла,
Месеца е надделяла.
Кажи ми, мамо, покажи
Грозданка как да открадна?
Мама Слънчице думаше:
- Слънчице, мило мамино,
на туй ли да те науча.
Направи златни люлчици
със златни бели синджири,
че ми ги пусни на свят ден,
на свят ден, на Гергьовден
пред Грозданкините порти.
Да върви старо и младо
за здраве да се люлее.
Тогаз синджири подръпни
и горе в небе издръпни.
Тъй ще Грозданка откраднеш.
Тъй и Слънцето направи,
изпусна златни люлчици
пред Грозданкините порти.
Че вървя мало, голямо,
всички се за здраве люлели.
Грозданка майци поиска
и тя да се залюлее,
че на люлки излязоха.
Седна, майка й най-напред,
седна, люля се и слезе.
Седна Грозданка на люлки,
седна да се залюлее.
Слънчо синджири подръпна
и я в небето издръпна.
Мама й свари да каже:
- Грозданке мила мамина
като отидеш до Слънчови,
ще говееш девет ми дена
на свекър и на свекърва.
На Грозданка се чуло:
- Да говееш девет години.
Венчали, булка завели,
станало е девет години
откак Грозданка говее,
че на Слънчо му дотегна
и на мама думаше:
- Майно ле, стара мила,
нека отидем за друга
и по-грозна от Грозданка,
ала да знае да приказва.
И са за друга отишли.
Годили, булка сменили
и под венчило завели.
Грозданка зълва завели
на булка свещи да държи.
А тя й було запали.
Булка под було продума:
- Грозданке, грозна, омразна,
като си няма немица,
ама сляпа ли си слепица,
че ми булото запали?
Грозданка дума на булка:
- Аферим булка под було,
аз не съм няма немица
нито съм сляпа слепица.
Станало е девет години,
девет години говея
на свекър и на свекърва
и на пустото Слънчице.
Кат чу Слънчо тези думи,
Грозданка за ръка улови,
улови, у тях отиде.
Остана булка под було.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.05.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014