|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Слънчева женитба
Откак се Мара родила,
тя е навън не излязла.
Слънцето да я не грее,
вятърът да я не дуе.
Та че е Мара излязла,
малкому брату на сватба.
Че се Слънцето запряло,
три деня и три ноще,
земя и небо изгоря,
ерлия вода пресъхна.
Никой се нищо не сети,
защо се Слънце запряло.
Се се сетила, сетила,
Марина млада калмана.
Тя си на Мара думаше:
- Влези си вътре Маре ле,
белки си тръгне Слънцето.
Чукарово, Тополовградско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.05.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2014
|