|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Слънчева женитба
Откак се Мара родила,
навънка не е излязла,
Слънцето да не я грее,
ветер да не я подуе.
Тогас е Мара излязла,
кога се брат й женеше,
брат си води поляла
и още да се измие.
Отде я видя Слънцето,
Слънцето се хванало,
на Марините дворове.
Никой се Мара не сяти,
де се за Мара сятила,
Марина стара калмана,
тя си на Мара думаше:
- Маро ле, мари, хубава,
влези си вкъщи, Маро ле,
да се Слънцето отмахне!
Черепово, Харманлийско (Архив КБЛ-ВТУ); сяти - разбира.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.05.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2014
|