|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Слънчева женитба
Люляла Янка люлчица,
триднята дена Великден,
във люлчицата бял камък
и се на Бога молила:
- Стори го, Боже, престори,
я момче, я пък момиче!
Де стоя Господ да слуша,
де стоя ангел да писа,
стори го Господ момиче,
на личен ден го кръстили,
на личен ден, на Гергьовден,
лично му име турили, (2)
лично му име - Авлика.
Расна Авлика, порасна,
нийде я мама не пуска -
нито за вода да иде,
нито говеда д' изкара,
да не я види слънцето,
види я, още залюби.
И пак я слънце видяло,
видяло и залюбило,
златна си люлка пуснало
и си Авлика вземало.
Челник, Ямболско; зап. в Елхово; хороводна (Джиджев 2014, № 927).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.05.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2014
|