* * *

Слънчева женитба

Славка си рожба не трае.
Сдобила Славка момиче,
па се е Славка чудила,
как да му име нарече.
Па го е Славка нарекла,
нарекла име Грозданка.
Расла Грозданка, порасла
у майчини си скутеве,
у бащини си тремове.
Веднъж Грозданка излела
из бащини си градини
да види бащини градини.
Ка я е Слънце видело,
три дни греяло, трептяло,
трептяло, не захождало.
Майкя му го е чекала,
че му вечеря изстина,
вечеря крава ялова
и девет пещи кисел леб.
Па се Слънце задава,
майкя си Слънце продума:
- Леле сине, вечеря ти изстина,
къде се, сине, забави?
Слънце на майкя проговори:
- Мале ле, стара майчице,
каква съм мома видело
на долна земя, на света!
Ако си я, майко, не вземем,
не ще си ясно изгрявам.
Какво да чиним, да сторим,
та да си вземем момата?
Че стана майкя отиде,
та си Господа попита:
- Вишни ле Господи,
Слънце е тъжно и жално,
че е мома видело
на долна земя, на света.
Как да я вземеме?
Отговаря Господ на майкя:
- Много е лесно, майчице,
когато дойде ден Гергьовден,
ке спущим златни люлейки
у Грозданкини дворове,
всичко ке иде за здраве да се люлее.
И Грозданка ке си излезне
за здраве да се залюлее,
тогай ще люлки да вдигнем
и на Слънце ще я доведем.
Минало се, що се минало,
дошло е ден Гергьовден,
пущили златни люлейки
у Грозданкини дворове.
Всичките дошли
за здраве да се люлеят.
Майкя си Грозданка извела,
та я у люлки качила.
Какво я майкя люляла,
така се люлка вдигнала.
Тя казала на Грозданка:
- Грозданке, мила дъщерке,
девет години си бозала,
девет месеци да говееш
на първо либе Слънчице
и на свекър и на свекърва!
Грозданка си е дочула,
че девет годин бозала,
девет години да говее.
И Грозданка не продумала
нито на Слънце,
нито на свекър, ни на свекърва.
Слънце се чуди и мае
какво да чиня, да стори,
па си на майкя продума:
- Леле мале, леле стара мале,
какво да чиним с Грозданка?
Ще си вземем звезда Деница,
Грозданка ще ни й кумица.
Вземал си мома Деница,
отишли да ги Грозданка венчава.
Само се було запали.
Проговори Деница:
- Грозданке, млада кумице,.
като си нема немица,
та не си слепа слепица,
що ми булото запали?
Отговори Грозданка:
- Аз не съм нема немица,
нито съм слепа слепица,
само се було запали.
Мене ме й мама проклела,
девет годин съм цицала,
девет годин да говеем
на свекър н на свекърва
и на първо либе Слънчице.
Слънце си дочуло,
то се жално нажали
и се на Бога помоли:
- Боже ле, вишни Господи,
Грозданка ке си е моя годеница,
а пък Деница да си отива!
А Деница се засрамила
и се на Бога помоли:
- Боже ле, вишни Господи,
стори ме, Боже, престори
на некакво пиле!
Сторил я Господ, престорил
на пиле, на лястовичка.
Какво Деница пошла да излазя,
и Слънце й косичник докачи
на лястовнчката на страната,
затова е лястовичката кощура.
Деница си излезнала,
той си вземал Грозданка за невеста.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.05.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014