* * *

Слънчева женитба

Дешка й рожба не трае,
добила Дешка момиче,
твърде й било хубаво,
Дешка се чуди и мае,
как ще му кръсти името,
че го кръстила Грозданка,
да му е грозно името.
Расла Грозданка, порасла,
голяма мома станала,
Слънцето не я виждало...
Че си Грозданка излезе
у бащини си градини,
пред бащини си сараи,
па я Слънцето съгледа.
Три дни, три нощи трептяло,
трептяло, не залязнало,
че му е мама готвила,
готвила и надявала -
защо се Слънцето забави.
Като си у тях отиде,
мама му го е съдила:
- Слънчице, мило мамино,
защо се, Слънце, забави,
че ти вечеря изстина,
вечеря - крава ялова?
Слънчице дума мами си:
- Каква си, мамо, съгледах,
на долна земя, на света!
Ако таз мома не взема,
не ще си ясно изгрявам,
каквото ясно изгрявах!
Да идеш, мамо, да идеш,
да идеш, мамо, при Бога,
да идеш, да го попиташ
бива ли жива мома да вдигнем,
за нея да се венчея?
Ходи мама му, питала:
- Божне ле, благодарим те!
Слънцето тъжно, кахърно,
че е мома съгледало,
долу ми, на долна земя -
бива ли и приляга ли
жива мома да вдигнем?
Господ мами му думаше:
- Старице, майко Слънчова,
бива си и приляга си
да спуснем злати люлчици
на Грозданкини дворове
на личен ден, на Гергьовден.
Да върви мало-голямо,
за здраве да се люлее;
най-подир ще иде Грозданка,
на люлки ще си поседне,
ний щем люлките да дръпнем!
Както е казал, станало;
на личен ден, на Гергьовден
злати се люлки спуснали
на Грозданкини дворове.
Вървяло малоголямо
за здраве да се люлее;
люляли, що се люляли,
най-подир дошла Грозданка,
мама й я сама залюля...
Като е седяла на люлки,
тъмни се мъгли спуснали
и се люлките вдигнали.
Като се люлките вдигаха,
мама й плаче, нарича:
- Грозданке, мило мамино,
девет години съм те сукала,
девет месеца да говейш
на свекър и на свекърва,
на първо либе венчано!
Пък Грозданки се дочуло
девет години да говей...
Че е Грозданка говяла
девет години на свекра,
на свекра и на свекърва,
на първо либе Слънчице.
Че се Слънцето нажали,
дето е няма-немица,
че се за друга загоди,
да не е няма-немица -
Грозданка ще е кумица,
Грозанка ще ги венчее...
Па че си сватба вдигнали,
и я Грозданка забули;
как я Грозданка прибули,
само е було пламнало,
булка под було продума:
- Грозданке, млада кумице,
ако си няма-немица,
че сляпа ли си, слепица,
че ми запали булото?!
И Грозданка се засмяла,
че си на булка продума:
- Ой ми те, млада невесто,
не ти булото запалих,
и не съм няма-немица!
Мене ми мама наръча -
девет съм години сукала,
девет години да говея
на свекра и на свекърва;
сега й девета година,
сега ще да си продумам!
Как я зачуло Слънцето,
и на Слънцето майка му,
че са булката върнали,
че са Грозданка венчали,
венчали за ясно Слънце...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.05.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014