|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Слънчева женитба
Хубава бяла Драгана,
Слънцето надгрявала,
Месеца й нащърбявала.
Слънцето каил не стана,
че спусна Слънчо, че спусна
на хубав ден, на Гергьовден
две люлки, три полюлейки,
да се люлеят за здраве,
за здраве си Драганино.
Люля се мало и голямо,
ред дойде и на Драгана.
Слънчо си люлки издигна.
Драганината майчица,
тя на Драгана думаше:
- Драгано, мила мамина,
ако те взеха за снаха
хубаво хатър да гледаш
на свекър и на свекърва,
на зълва и на девери,
и на по-големи етърви.
Безмер, Тервелско; гергьовденска - на люлките (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.05.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2014
|