* * *

Слънчева женитба

Мари, Марийо, Марийо,
мари, хубава Марийо,
откак се беше родила,
навън не беше излизала,
вятър не те е духнал,
Слънце не те е видяло.
Та е излязла Мария,
на личен ден, на Великден,
на братовата си сватба -
брату си вода да сипе,
ръцете да си умие,
ръцете, още лицето.
Де я видяло Слънцето,
Слънцето се е спряло,
спряло и застояло.
Слънчова майка викнала:
- Синьо льо, ясно Слънце,
докога стоиш и грееш?
По поле трева изсъхна,
по бърдо листа окапаха.
- Мале ле, мила Слънчова,
винаги съм мислел,
че има едно ми Слънце на небо,
пък то имало и друго,
и друго Слънце на земя,
на земя Слънце по-хубаво!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.05.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014