* * *

Слънчева женитба

Станала мома рано в неделя,
под планина, под друмина,
че се уми, уми, оплете,
че преплете кръстоват пелеш,
грабнала е бели бакъри,
че се огледа над водата.
Сама се мома харесала,
харесала, почудила:
- Колкото съм белолика,
да съм малко черноока,
я турците щях да разтурча,
а българите щях да потурча!
Де я зачу ясното Слънце,
че забрави да заседне,
че ми гряло два дни, три дни,
че изгори де що има,
де що има, де какво има,
че ми изгори малките моми,
малките моми по беленки,
младите булки по чакъми,
я косачи по ливади.
Де я съзря Слънчева майка,
отговаря Слънчева майка:
- Ой те тебе, малка моме,
я си покрий ляпото лице,
да заседне ясното Слънце,
че изгори де що има!...
Че си покри малка мома,
малка мома ляпото лице,
че заседна ясното Слънце.
Тебе пейме, малка моме,
да ни дариш добра дара!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.05.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014