|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Слънчева женитба
Люляла мама бял камък,
бял камък, бял самороден,
ден го е мама люляла,
три дни е песен пеяла
и се на Бога молила:
- Я ми дай, Боже, я ми дай,
я ми дай, Боже, рожбица
момчана, я момичана!
Зачул й Господ молбата,
даде й Господ момиче.
Не си кайдиса майка му
в черковата да го занесе,
попове да го нарекат.
Сама го мама нарекла
Добрана, добро момиче.
Никъде не го пуснала
Слънцето да го не види,
вятъра да го не вее,
Месеца да го не грее.
Расна Добранка порасна,
станала мома голяма,
тогава сама излязла
във тяхна мала градинка,
тогаз я Слънце видяло
и се е в нея запряло.
Априлци, кв. Острец, Троянско (НПЛов., с. 66 - "Слънчово
либе - 1").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.05.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2014
|