|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Слънчева женитба
Люляла й мама, люляла,
люляла й бял камък,
бял камък, лъл самородян.
Ден го й люляла и пяла,
два го й люляла и плакала
и са й на Бога молила:
- Я дай ми, Боже, дай ми,
някава годе рожбица,
момчана я момичана!
Смили я Господ, даде й,
даде й бяло момче.
Те са чудеха и маеха,
че кое име най-добро,
най-добро и най-прокопсно?
Добринка име най-добро,
та го Добринка кръстили.
Расти Добринка, порасти,
станала мома голяма,
на осемнайсет години,
слънцето не я видяло,
Месецът не я огрявал.
Еднъж Добринка излязла,
на сред двора седнала,
на костен гергеф да шие.
Слънцето кат я й видяло,
три дни е слънце греяло,
греяло, не залязвало.
Агатово, Севлиевско; жътварска (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.05.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2014
|