* * *

Обзаложила се да преплува морето

Еленка се на бас хванала
с трима жълти евреи,
да си морето преплува
от Варна до Цариграда
за листник жълти жълтици
и за грошове с кошове.
Еленкината майчица,
тя на Еленка думаше:
- Еленке мама, Еленке,
не се с евреи залавяй,
те ще те, мамо, излъжат,
на море се дъно не стига,
на море се брега не вижда!
Еленка мама си не слуша,
разплете руса си коса,
че се в морето хвърлила.
Руса й коса - елхена,
бели й ръце - лопати,
тънки й крака - дилмени.
Плувала Еленка, плувала,
два дена и два вечера,
че си главата вдигнала,
нищо Еленка не виждала.
Над нея синьо е небе,
под нея синя е вода,
и пак си пътя продължи.
Плувала Еленка, плувала
още два дена и два вечера,
че си главата вдигнала,
на море бряг е видяла,
на брега седят гъркини,
тънко си платно белеха.
Еленка гъркини думаше:
- Гъркини, мили сестрици,
я си платното подайте,
да се за платно заловя
и на брега ази изляза.
Гъркини Еленка послушват,
че й платното подават.
Еленка се за платно залови
и на брега излязла,
и силном се виком провикна:
- Слушате, хора селяни,
с мене шега не бива,
с мен се на бас не хващайте,
че аз съм мома морячка,
морячка и плувачка.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.08.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013