|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Обзаложила се да преплува морето
Свирчица свири край море,
край море, край бял Дунава,
край кичестата люляка.
Под люляката седяха
дели ми, дели кълнии
и се на бас хващаха -
който се еме, наеме
Дунав да си преплува,
Дунава и Черното море.
Никой се, холам, не нае,
най се наела, наела
бяла, хубава Тодорка,
наела и се хвърлила
Дунава да си преплува.
Бяла я пяна запени,
ситен я пясък засипа.
Овчарче край бряг вървеше
и на Тодорка думаше.
- Мър, плувай, плувай, Тодорке,
дано на края излезеш!
Тодорка дума овчарче:
- Ако ме, овчарче, избавиш,
аз твоята, та твоя!
Тенево, Ямболско; гергьовденска - хороводна (СбНУ 64/2012, №
536).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.08.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2013
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013
|