* * *

Обзаложила се да преплува морето

Ах, каулила се Марина
със триста турци делии,
делии делибашии
да си морето преплува -
за девет нови дюкяна
с турска бяла премяна,
десети с дребен маргарит.
Ей, Маринината майчица,
тя на Марина думаше:
- Недей се, Марино, каули
да си морето преплуваш,
че е морето дълбоко,
дълбоко, кръстом широко!
Марина майка не слуша,
ами край море отива,
па се на изток обърна,
три пъти се Марина прекръсти,
бели е поли посвила,
руса си коса навила,
па се в морето метнала,
метнала и отплувала.
Като си плувала Марина,
тъмни се мъгли вдигнали
буйни талази носили,
бяла се пяна плискаше.
Плувала Марина плувала,
плувала ми Марина немного,
тъкмо ми три дни и три нощи,
па се Марина позапря,
та си главата повдигна -
на море края да види,
па си се викна, провикна:
- Проклето да е, проклето,
който майка си не слуша,
както ази майка си!
Па си отплува Марина,
плувала още три дена,
три дена и три нощи,
па си главата повдигна -
на море края да види,
на море края видяла,
на брега стоят гъркини,
гъркини, бели влахини.
Гъркини платно белеха,
Марина дума гъркини
- Гъркини, бели влахини,
хвърлете дребни дарове,
хвърлете платна белени,
у платно да се уловя,
та ме на брега извадете,
това що ми е каула,
на две ще го делиме!
Где я зачуха гъркини,
гъркини, бели влахини,
хвърлиха платна белени,
та я на брега извадиха.
Марина дума делии:
- Ой ви, бре, вази, делии,
делии, делибашии,
давайте девет дюкяна
с турска бяла премяна,
десета с дребен маргарит.
Делии думат Маринки:
- Ой те тебе, моме хубава,
още един каул ще изпълниш,
да ни Богдана, бре, хванеш,
Богдана, бре, комитата,
при нази да го доведеш!
Марина дума делии:
- Дайте ми пущка бойлия,
дайте ми сабя френгия,
дайте ми дрехи просяшки,
аз ще Богдана да хвана,
при вази ще го доведа.
Па си отиде Марина
на връх на Стара планина,
на хайдушкото сборище
и си се викна, провикна:
- Де си, братко Богдане, да дойдеш,
мъжка съм рожба родила,
на тебе да го кръстиме.
Отде я зачу млад Богдан,
той си в църквата отиде,
тогаз го турци хванаха.
Кат се размаха млад Богдан,
та извади сабя френгия,
кат се на дясно завъртя,
докат се наляво обърна,
всичките турци изколи,
па хвана сестра Марина,
та й очите извади
и на Марина думаше:
- Одеве на просяк не приличаше,
сега на истински заприлича,
одеве ми просек не беше,
ама сега си станал!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.08.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013