|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Обзаложила се да преплува морето
Събрали ми се, събрали
селяни, все чорбаджата,
думали и хортували
кой жа се имер наеме
бял Дунав да си преплуе,
бял Дунав и Бяло море.
Никой си имер не наел,
наела ми се, наела
Тодорка мила тейнова
бял Дунав да си приплуе,
бял Дунав и Бяло море.
Плула й два дни, плула три дни,
плула й цяла неделя.
Да се провалят гъркини,
бели си платна белеха,
бял са Дунав размътили,
ситен се пясък навдигна.
Тейно Тодорке думаше:
- Плувай ми, плувай, Тодорке,
още ти малко остана,
дорде на края да излезеш!
Тодорка тейну думаше:
- Тейне ле, тейне миличък,
не моя вече да плуя!
Светлина, Грудовско; хороводна (СбНУ 64/2012, № 1529 - "Да
преплува бял Дунав и Бяло море").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.08.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2013
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013
|