|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Обзаложила се да преплува морето
Свирчица свири, говори
край море, край Черно море,
под дърво, под дафиново.
Под дафината стояха
делии деликанлии.
Като ядяха и пиеха,
вярна се клетва кълняха:
- Кой мой морето преплува
на шир ми, още и на длъж,
ще му харижем, харижем,
до девет върви с алтъни -
десета бели рубове.
Никой се, олъм, не наел!
Наела ми се, наела,
Радка ми, Радка тейнова
да си морета преплува
надлъж ми, още и на шир -
да й харижат, харижат
до девет върви алтъни,
десета бели рубове.
Радка в морето плуваше,
тейно й по бряг ходеше,
и си на Радка думаше:
- Плувай, мо, Радке, плувай, мо,
дано на брега изплуваш.
Радка тейно си думаше:
- Не мога, тейно, да плувам,
Черно се море разигра,
ситен се пясък повдигна,
че ми косата притисна.
Суворово, Варненско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.08.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2013
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013
|