* * *

Обзаложила се да преплува морето

Облагала се Мария
със седемдесе даскале,
със седемдесе и седем -
бело Дунаво да плива.
Ако Мария преплива -
даскале че й харижат
до седемдесе кесии,
до седемдесе и седем.
Ако не може да плива -
Мария да им изтъче
до седемдесе килиме,
до седемдесе и седем.
Запливала е Мария,
до сред е Дунав пливала,
а от сред Дунав - не може.
Отвъд Дунаво влаинки,
влаинки платно белеха,
а Мария им говори:
- Море, влаинки, влаинки,
влаинки - маки да сте ми!
Бели си платна сберете,
едно за друго зашийте,
та го у Дунав хвърлете -
за платно да се дофанем,
та при вас да си отидем.
Влаинки са я слушали,
та бели платна събрали,
едно за друго зашили,
та го у Дунав хвърлили.
Мария платно дохвана -
с една е ръка пливала,
със друга платно сбирала,
та при влаинки отиде.
Та си се назад върнала,
ка я видели даскале -
се се за бради хванали
и си кесии броеха,
та ги Марии даваха.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.08.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013