* * *

Обзаложила се да преплува морето

Марийо, добро невесто!
Облагала се Мария
сос тия турци проклети
солено море да плива,
на море на крайо да ойде,
от крайо нишан да вземе.
Ако си море преплива,
ако им нишан донесе,
турците ке й харижат
девет богати дюкяна;
ако не мож да извърше,
турците ке я потурчат.
Ойде си мома Мария,
на майка вели, говори:
- Язе се, мале, облагах
сос тия турци проклети
солено море да пливам!
Майка й вели, говори:
- Керко Марийо, Марийо,
та ка кеш море да пливаш,
кога е море солено?
Ке ти окапе косата!
Мария майка не слуша,
станала утре по-рано,
та е ошла код турците.
Опретна поли, ръкави,
пливнала море солено.
Турци седеха на крайо.
Ойде Мария на море,
на море, мори, на крайо,
на край море малки моми,
малки ми моми гъркини,
тънки си платна белеха.
Провикнала се Мария:
- Малки ми моми, гъркини,
навързете тънки платна,
на мене ми крайо дайте,
язека при вас да дойдам.
Излъгаха се гъркини,
навързаха тънки платна,
хвърлиха крайо у море,
хванала крайо на платно,
на глава чалма завила,
па се назаде върнала.
Турците си седят на крайо,
турски си думи думаха:
- Дали е жена Мария
или е риба моруна?
Та не е риба моруна,
туку е жена Мария,
донела нишан на турци.
Турците велят, говорят:
- Марийо, добра невесто,
това ни облак извърши.
Дали ке можеш, Марийо,
да ни измамеш кръстник ти,
кръстник ти, мори, кумо ти?
Обеща им се Мария
и това да им извърше.
Ошла е гора зелена,
на кумо вели, говори:
- Ей, куме ле, ей, кръстниче,
донела сум мъжко дете
у тая църква шарена,
ай, да идем, да го кръстем.
Кумо й вели, говори:
- Марийо, млада кумице,
немой гявол да те лъже,
тизека мене да лъжеш?
Мария вели, говори:
- Ей, куме, море, кръстниче,
тебе ли язе ке лъжам?
Айде да идем у църкви,
тамо ке видиш детето!
Па ойдоха у църквата,
влезнал кумо пред Мария.
Мария врата затваря,
па ойде, на турци кажа,
дек си кумо измамила.
Кумо застана у църква,
си се икони помолил,
помолил, море, поклонил.
Като са турци надошли,
остра си сабля приготвил,
сама се врата отвори,
хайдутин надвор изскокна,
та се развъртели налево;
дури се върна на десно,
само Мария остана.
Па я поведе за ръка,
та я поведе у гора,
та я сосече на мръвки,
та я дарувал гората,
на гора вели, говори:
- Да знаеш, горо, да знаеш,
кога кумица - кръстника,
кумица кръстник лъгала,
турците да ме погубят?
Она не може да свърше,
язе я нея погубих,
та гора с нея дарувах!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.08.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013