* * *

Обзаложила се да преплува морето

Обзаложи се Марина със турци,
със турци, с туркалии,
да си Дунава преплува.
Турци Марину думаха:
- Момне Марино, Марино,
ако си Дунав преплуваш
ще ти харижем, харижем
до девет нови дюкяна,
десетия със ситен дребен маргарит.
Майка на Марина думаше:
- Момне Марино, Марино,
с турци, мамо, каул не прави,
че тия ще те, мамо, загубят,
загубят млада и зелена!
Марина си мама не слуша,
па си на Дунав отиде,
на мраморен камък стъпила,
с лева си ръка коса на глава навила,
па си в Дунава скочила.
Плувала, къде плувала,
доде средата стигнала.
Отвъде белят влахинки,
влахинки, дору румънки
и те са една дума питали:
"Дали е дива патица
или е риба моруна?
Марина се викна, провикна:
- Влахинки, дору румънки,
хвърляйте платна, дарове,
мома Марина хванете!
Влахинки се жалба нажалиха
и хвърлили платна, дарове,
мома Марина да хванат.
Марина, колко е с ръка хванала,
тя ги е на глава навила
и се назаде върнала да видят турци,
че е Марина на край излязла,
че в Дунав се не тъче,
не тъче, още не снове.
Тогава турци си казали:
- Момне Марино, Марино,
още един ще каул направим!
Девет години как си Лалуша дирим,
не можем да го намерим,
ако ни Лалуша намериш -
ще ти харижем, харижем
до девет нови дюкяна!
Марина на турци обещава,
па си в гората отива,
па се викна, провикна:
- Кръстниче Лалуше, кръстниче,
къде си, кръстниче, и на къде си,
и аз при тебе да ида?
Лалуш с дружина седеше,
и като си Марина дочу,
той на дружина думаше:
- Дружина верна, сговорна,
парите право мерете
и на мен дял оставете
да ида да видя
защо ме вика кумица Марина.
Лалуш при Марина отиде
и на Марина продума:
- Защо ме викаш, кумице?
- Кръстниче Лалуше, кръстниче,
много те здраве от кака,
от кака, още от батко.
Кака се е сложила,
мъжка рожба родила,
детето да й кръстиш,
името да си подновиш.
Лалуш Марину думаше:
- Кумице Марина, Марино,
не смея, кумице, да ида!
Девет години как ме турци дирят
и не можат да ме намерят,
и ако ме, кумице, уловят,
тия ще ми главата вземат.
Марина Лалуша думаше:
- Кръстниче Лалуше, кръстниче,
не бой се, кръстниче, не бой се,
скрито ще те отведа,
скритом детето ще доведа.
И Лалуш с Марина тръгна,
та го в село увела и в църква завела,
па навън изскочила, вратите заключила,
па се викна, провикна:
- Тичайте, аги и паши,
че съм Лалуша заключила!
Лалуш из църква ходеше
и се на Бога молеше:
- Боже ле, самовишниче,
смили се, Боже, над мене,
на ква ме гадинка престори,
из кубето, Боже, да изскокна!
Нали е Божа работа,
кат се Лалуш обърна -
вратите се разтвориха,
Лалуш си сабя извади
и я на каиш заглади.
С Марина девет души турци вървяха.
Като се Лалуш наляво завъртя,
когато се надясно обърна -
от девет, осемнадесет станали.
Сама Марина остана,
па си я Лалуш улови,
па си я Лалуш заведе
на връх хайдушката равнина,
па й краката отсече,
краката до колената,
и ръцете до лактите,
па й очите извади,
и на Марина думаше:
- Кумице Марино, Марино,
чакай да те науча
как се кръстник почита!
Та оттогаз е остало -
на кръстник на почит да ходиш
и на кучето му път да чакаш.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.08.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013