|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Обзаложила се да преплува морето
Свирчица свири край море,
край море, край бял Дунава.
Събрали ми се, прибрали
дели ми, дели кълнии
и кално прашни чифчии,
баш чернооки овчари,
един си на друг думаха:
- Дружина вярна събрана,
както се вярно събрахме,
тъй да се вярно слушаме -
кой ще морето преплува,
морето и бял Дунава;
ще му харижем, припишем
дор девет върви алтъни,
десета - вакли рупове!...
Никой се някой не нае,
сама се Радка наела -
тейнова Радка, брайнова.
Тя се в морето хвърлила,
хвърлила и потънала.
Тейно хи покрай вървеше
и си на Радка думаше:
- Мър, плувай, Радке, мър, плувай,
дано на края изплуваш!
Ще ти харижат, припишат
дор девет върви алтъни,
десета - вакли рупове!
Радка на тейно думаше:
- Тейно льо, стари тейно льо,
не мога, тейно, да плувам -
синьо се море разигра,
разигра, ще ме удави!...
Яйла, дн. Ягнило, Новопазарско; инф. преселн. от Гьобел в Мала
Азия (СбНУ 47/1956, с. 161, № 258 - "Радка се обзаложила да преплува морето");
дели кълнии - деликанлии.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.08.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2013
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013
|