* * *

Обзаложила се да преплува морето

Събрали ми се, събрали,
на хайдушката механа
дор седемдесет юнака,
дор седемдесет и седем.
Като ядяха и пиеха,
един си други думаха,
кой ще се еме, наеме
морето да си преплува
за девет върви алтъни,
десето й ситен маргарец.
Никой се, холан, не нае,
наела се е Маринка,
Маринка, бяла влахинка.
Маринкината свекърва,
тя на Маринка думаше:
- Мари, Марино, Маринке,
макар да съм ти мащеха,
нещо ще те попитам.
Не ти ли свижда, мар, мале,
твоята мъжка рожба,
че си морето нагазваш?
Маринка майка не слуша,
бели ръкави възпретна,
шити си поли въздръгна,
че си морето нагази.
Плувала, що е плувала,
три деня и три ми нощи,
много се, холан, измори.
Насред морето стигнала.
Назад поглежда - далеко,
напред поглежда - край няма,
че си главата повдигнала
и е на Бога помоли:
- Боже ле, вишен, високи,
Боже ле, поможи ми
да си морето преплувам!
И пак Марийка заплува.
Плувала, що е плувала,
йощ три дни и три нощи,
накрай морето стигнала.
Накрая стоят гъркинки,
гъркинки, бели влахинки
и те си платно белеха,
и се чудом чудеха
що им се вода размъти,
дали са сиви патици,
или е бяла Маринка.
Не били сиви патици,
най била бяла Маринка.
Маринка дума гъркинки:
- Гъркинки, бели влахинки,
я си платното хвърлете
за него да се уловя,
накрая да ме изтеглите.
Хитро ги Маринка излъга,
а че си платно хвърлили,
Маринка платно вземала
и се назад върнала.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.08.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013