|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Обзаложила се да преплува морето
Свирчица свири по поле,
по поле, край Бяло море,
под дърво, под дафиново.
Под дърво ми седяха
дор трима делии,
делии, деликанлии,
и кални мътни чифчии,
вярна се клетва кълняха:
- Кой мой морето преплува,
морето и тих бял Дунава,
ще му харижем, харижем,
до девет върви алтъни!...
Никой се от нийде не нае,
наела ми се й, наела,
Радка ми, клето сираче -
тя няма майка да плаче.
Че се хубаво премени,
бяло се було прибули,
че се в Дунава хвърлила
Плувала й Радка, плувала,
три дена и три вечера.
Радкин тейно покрай върви
и се на Радка молеше:
- Плувай, Радке, мор, плувай,
дано накрая изплуваш!...
Радка се от Дунав обажда:
- Не мога, тейно, да плувам,
ситен се пясък повдигна,
бяло ми було затисна...
Девня, Варненско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.08.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2013
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013
|