|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Обзаложила се да преплува морето
Голям е каул правила,
хубава мома Марина
със трима турци ямболци
и трима турци туркани -
морето да си преплува,
от като слънце изгрее,
докато слънце залезе -
Марина от море да излезе.
Ако си море преплува,
половин царство ще вземе,
ако си не море преплува,
главата ще й отрежат.
Марина се вкъщи завърна,
майка й пита, разпитва:
- Дъще, Марино хубава,
защо си тъжна, кахърна,
защо си жална, грижовна?
Марина на майка си дума:
- Мале ле, стара майчице, (2)
като ме питаш, да кажа,
хатър да не ти остане.
Голям съм каул сторила,
със трима турци туркани
и трима турци ямболци,
морето да си преплувам.
Ако си море преплувам -
половин от царството ще взема;
ако си море не преплувам -
главата ще ми отрежат.
Майка на Марина думаше:
- Дъще Марино, Марино,
я си каул повърни,
че те са турци мръсници,
те ще те, мамо, излъжат,
главата ще ти отрежат!
Марина си нищо не рече,
най си навънка излезе.
Сутринта рано станала,
па се в бяло пременила
и край морето отишла.
Руси си коси решеше,
тънка си снага виеше,
бели си ръце мяташе.
Слънцето трепти, изгрява,
Марина се в море хвърлила,
тънка й снага - кормило,
бели й ръце - лопати.
Слънцето трепти на пладне,
Марина си море прехваща.
Като си в море плуваше
гъркини платно белеха
и тънки дари свилени.
Те си в морето гледаха,
една се с друга сбутваха,
една си друга думаха:
"Дали е морска патица
или е риба моруна?"
Марина се от море обади:
- Нито е морска патица,
нито е риба моруна,
най е мома Марина.
Гъркини, бели моркини,
я си платното вържете
на края на бухалките
и го на мене хвърлете,
че аз, сестри, загивам.
Нали са гъркини глупави,
те си платното вързали
на края на бухалките
и тънки дари свилени,
и го в морето хвърлили.
Марина си платно вземала,
платно на чалма навила,
бухалка за китка боднала
и се назад върнала.
Плувала, що е плувала,
слънцето трепти, захожда,
Марина на брега излязла
и се виком провикна:
- Де гиди, турци туркани,
де гиди, турци ямболци!
Аз си морето преплувах,
половин от царство ще взема!
Турци й вяра не хващат,
Марина се виком провикна:
- Морето платно не тъче,
морето бухалки не прави
и аз си каул спечелих!
Бяла Слатина (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.08.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2013
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013
|