* * *

Обзаложила се да преплува морето

Заложила се й Маринка
да си морето преплува,
отвъд морето да мине.
'Ко си морето преплува,
тий нея ще харижат
дор девет върли алтъни,
три чифта вити врахели,
пет синги златни минжици.
Маринкината майчица,
тя на Маринка думаше:
- Морето, мама, край нема,
на море дъно не се стига!
Маринка не я послуша,
запретна пъстрите поли,
навила е русите коси,
че се в морето хвърлила.
Плувала й, що е плувала,
три деня и три вечера,
на море дъно не стига,
на море края стигнала.
На края белят робини,
робини, бели гъркини.
Маринка дума робини:
- Робини, бели гъркини,
я си платното снадете,
на мене края хвърлете,
яз да се за края уловя,
на край на море да изляза.
Робини, бели гъркини,
че си платното снадиха,
на нея края хвърлиха.
Че се за края улови,
на край на море излязла.
Тогаз си ней харизват
пет синги златни мининги,
дор девет върви алтъни,
три чифта вити врахели.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.08.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013