|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома, набедена, че е намерила момкови кавали (ножове, пръстен, жълтици)
Снощи си пусках кончето,
пуснах го да се напои.
Конче ми вода не пие
ми нагоре гледаше
и нагоре възбяга.
Кога се вдигнах, погледнах -
мома платно белеше
на бял камък мармарен,
бяло си було переше
с малъмено копанче.
Черни си очи шаваше
и шалаше, мяташе,
веднъж коне - дваж мене.
Я си сбодъх кончето,
и тя хвана да бяга
низ дълбоки падини,
низ честите къпини.
- Оттуй, момне ле, не бягай,
ми нали ме познаваш?
Я снощи съм у вас бил,
със майка ти вино пил
и с баща ти - ракия.
Та си кърпата забравих,
кърпата - главеничката,
кърпата - пълна със стафиди,
и в стафидите - пръстенът.
На пръстенът пишеше
моето име и твоето,
моето име - Тодор,
и твоето - Тодорица.
Заберново, Малкотърновско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.03.2014
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
|