* * *

Мома, набедена, че е намерила момкови кавали (ножове, пръстен, жълтици)

Стоян на мама думаше:
- Снощи отидох, мале ма,
хранена коня да си поя
на тиха бяла Дунава.
Сред бял Дунав бял камък,
на камъка стоеше
едно ми бяло момиче,
бяло си лице миеше,
черни очи стреляше,
еднъж коня, дваж мене.
Бутнах коня къде нея,
дуфна мома да бяга.
И аз й викам подире:
- Стой, момиче, не бягай,
аз съм у вас доходял,
със баща ти ядох и пих,
със майка ти хортувах,
със бате ти сборувах
и си у вази забравих
мойте медни кавали.
На кавали пишеше
мойто име - Стояна,
твойто име - Стоянке.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.03.2014
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014