* * *

Мома, набедена, че е намерила момкови кавали (ножове, пръстен, жълтици)

Снощи вечер отидох, ей, джанъм, отидох,
по на горно кладенче.
Там заварих, намерих
едно бяло момиче.
В ръка сапун държеше,
бяло си лице миеше.
Колкото го миеше,
дваж по-бяло ставаше.
Бутнах конче към нея,
тя побегна от него.
Аз й рекох: - Стой, моме,
стой, момиче, не бягай,
ний сме с вази роднина,
я съм снощи у вас бил,
че у вас си забравих,
моята пушка, бойлийка,
на пушката вързано,
мойто кошче ленено,
на кошчето писано,
мойто име и твойто,
мойто име Тодорчо
и твойто име - Тодорка.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.03.2014
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014