|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома, набедена, че е намерила момкови кавали (ножове, пръстен, жълтици)
Петър Фидани, тънка Фидано,
тихо й говори:
- Вчера си минах
край ваште двори.
Ти на двор седеше, (2)
ръкав шиеше, (2)
ръкав на гергеф, (2)
песен пееше, (2)
песен на Лазар; (2)
като ти зачух ясни гласове, (2)
ум си забравих, (2)
срам си загубих, (2)
и си загубих
медни кавали. (2)
Дано ги бъдеш (2)
ти намерила? (2)
Тънка Фидана (2)
Петру говори: (2)
- Ой ми те тебе, (2)
съръла Петре, (2)
и да ги бъда (2)
аз намерила, (2)
не ти ги давам, (2)
съръла Петре! (2)
Мама ги скрила (2)
в тъмно зандани, (2)
в ново мазани. (2)
Априлци, кв. Острец, Троянско; хороводна (Куев, Куйо. Фолклор
под Марагидик. София, УИ Св. Климент Охридски. 2005, с. 72 - "Петър си изгубил
кавалите"); съръла Петър - другаде Сарайлъ Петър.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.03.2014
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
|