* * *

Брала мома зеленика

Брала мома, брала мома, Лазаре, зеленика, зеленика,
во два скута кавъдани.
Ми увила зелен венец;
на венецот девет киски,
девет киски босилкои,
а десета подлескоа.
Седит юнак - сеир чинит,
йе се спушчи, ле го грабна,
люто мома се налюти,
люта клетва го прокълна:
- Да би дал Бог колку киски,
колку киски на венецот,
толку градье да обидиш,
нигде мома да не найдиш,
опет назад да се вратиш,
пак в момини рамни дворье,
пак со мене да се ставиш,
та да речиш: "Подай ми,
подай ми ключоите,
да отключам Пирга града,
та да видам шчо имат вътре!"
Ми имаше две гъркини,
две гъркини сърма точат;
две влахинки булка вият;
две невести хоро играет;
две вдовици платно белят;
два юнака камен хвърлеет;
две старици в църков ходят;
до два старца сбор сборвеет:
"Шчо ке прайме за Великден?"
И в година да дочекаш;
и со бело и цървено,
и со рода, род роднини,
и со майка, и со татка,
и со братя, и со сестри!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.05.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014