|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Марко бие първото си либе
Дали гърми, или се земя тресе,
ил' се рони камена могила?!
Нито гърми, нито земя се тресе,
ни се рони камена могила -
Марко бие първото си либе,
хем го бие, хем го изпитува:
- Я кажи, моме, кого си любила?
- Любила съм царя единога!
Марко на либе говори:
- Леле, либе, леле, първо либе,
ха да ходим у шура на гости,
леле, шура, тебе мили братец.
Марко яхна коня шарения,
а либе му коне дебеляна,
тръгнаха у широки друми.
Викна Марко, та си песен запея,
а либе на Марко говори:
- Леле, Марко, леле първо либе,
тука седе царя единога,
що ме сака у млади години,
че излезе, тебе да погуби,
яли мене за либе да вземе!...
Пожарево, Софийско (Архив КБЛ-ВТУ); трансформирана.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.01.2014
Български фолклорни мотиви. Т. III. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
|