* * *

Марко бие първото си либе

Що се чуе тънтева-звънтева,
дали гърми, ил' се земя търси,
дал' се рони камена могилка,
или овци за агънца блеят.
Нито гърми, ни се земя търси,
ни се рони камена могилка,
нито овци за агънца блеят -
Марко бие първото си либе,
ем го бие, ем го изпитуе:
- Кажи, моме, дека си ходила,
кажи, моме, кого си либила!?
А она му тихо отговара:
- Грижице ле, та грижа ли ми е,
дали ме е страх, та да ти не кажем -
либила съм троица овчаре.
- Кажи, моме, какво ти дадоха?
- Първи даде цървена ябълка,
втори даде дуня мережлива,
трети даде пръстен бурманлия.
- Кажи, моме, дек си ги денала?
- Ябълка съм на брат подарила,
дунята съм на сестра си дала,
пръстено съм у сандък вдигнала.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.01.2014
Български фолклорни мотиви. Т. III. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014