|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Марко бие първото си либе
Дали гърми, ил' се земя тресе,
ил' се рони камена могила,
или стадо за агнета блее,
или змия в грамада писка?
Нито гърми, ни се земя тресе,
ни се рони камена могила,
нито стадо за агнета блее,
нито змия в грамада писка -
Марко бие своето първо либе,
хем го бие, хем го изпрашуе:
- Казвай, мари, кого си либила?
А тя му дума продумала:
- Постой, Марко, постой бездушниче,
постой, Марко, душа да сдобием,
ще ти кажа, па гайле ли ми е -
либила съм царюво златарче!
А Марко й дума продума:
- Казвай, мари, а он що ти даде?
А тя му дума продума:
- Потрай, Марко, потрай, бездушниче,
постой, Марко, душа да сдобием,
ще ти кажа, та гайле ли ми е -
он ми даде три върви жълтици.
- Казвай, мари, къде ги дена?
А тя му дума продумала:
- Първо либе, Марко добър юнак,
една дадох, манастир направих,
друга дадох на моята майка,
а трета на гърло закачих!..
Кривина, Софийско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.01.2014
Български фолклорни мотиви. Т. III. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
|